Лов

Text

Тагове: lov, ribolov, statii, snimki, divech, riba, mestnosti, sezon, лов, риболов, статии, снимки, дивеч, риба, местности, сезон

Лова е винаги удоволствие за всеки ловец, но лова през зимата в Алпите е силно изживяване, дори и за руските ловци. Сибир поднася големи изненади – ниски температури до минус 40-50`С и, често, дори и най-смелия ловец понася трудно природата на севера.
Итака, моя отличен приятел Палько Леонид Леонидович, който за 5 месеца ловува в България 3 пъти се обади през декември по телефона и каза: „Василий, само в Сибир ли има лов през зимата? Аз искам да ловувам в Алпите или Карпатите на всякакъв дивеч. Много руски ловци разказват с патос и голямо удоволствие за планински лов, който Вие организирате всяка есен и зима в центъра на Европа.”
Леонид Леонидович е легендарен като ловец, общественик и бизнесмен. Той, като млад, попада в сложна ситуация в Сибир: при температура минус 56`С, неговия шофьор премръзва и напуска белия свят, а Леонид, почти замръзнал се спасява, оставайки цял живот с тежка астма. Болестта, обаче го води към големи ловни успехи в Русия, България, Чехия, Африка и по целия свят.
Нашата среща беше на летище Виена. Аз, верен на своите принципи, пристигнах във Виена един ден по-рано – понеделник. Мрачно, дъжд, лапавица, неприятно време за всеки човек, млад или стар. Взех такси и директно на ловния магазин „Кетнер”, купих си нов голям ловен рог, ловно сако и, естествено, за милата ми съпруга Надя, по случай деня на влюбените, 14 февруари, една много красива блуза.
За съжаление, час след моята голяма радост, че ще оглася Алпите с новия ловен рог, Леонид се обади по телефона, съобщавайки, че в събота е бил в Русия на лов за вълци и поради простуда отлага пътуването си с един ден по-късно, т.е. за сряда преди обед. Бързо реорганизирахме посрещането, лова и естествено на следващия ден, въпреки неприятното за пътуване време, вече летяхме с „Аудито” на Михаел за ниските Алпи недалеч от Линц.
В хотела-Замък, построен преди 450 години бяхме посрещнати от организатора Михаел по австрийска традиция с чашка Вилямс (прочутата крушова ракия), Waidmannsheib (наслука), обяд - прочутата гулаш супа и блюдо елен по-ловджийски.
Само след един час бяхме в ловно стопанство, простреляхме 7-милиметровата карабина „Зауер”, Леонид порази мишената в центъра и веднага на лов. Изкачвайки се обаче с джипа, времето рязко се влоши, излезе силен вътър, горкия път се виждаше много лошо, но ние не загубихме настроение за успешен лов. Йозеф, професионалния ловец, започна да ни успокоява, че ловната територия, където е предвидено да ловува Леонид се намира на южната страна и вятъра ще утихне. След още 20 м с джипа, Леонид и Йозеф продължиха на ход по специална горска пътека все още не затрупана със сняг. Аз, още първия път на лов в този прекрасен район разбрах, че още преди 100 години, собсвеника на ловно стопанство фамилия Шмидкунц e построил малки околовръстни тесни пътеки за лов на кон, които и сега служат за лесно постепенно изкачване до билата на планината, невероятно дълги- всичко около 40 километра. Невероятно, но факт. Тук собственика Шмидкунц е организирал лов на Kaiser Franz Josef , което е видно и от историческа фотография, подарена през 1913 година на графа от престолонаследника на Австрия, по-късно убит в Сараево Franz Ferdinand.
Тази уникална фотография днес украсява ловната хижа на Михаел и е гордост на цялата фамилия Шмидкунц.
Професионалния егер Йозеф, за мое разочарование, ме помоли да остана в джипа, защото вятъра да не разнася от трима души миризмата ни. Освен това аз, противно на моята практика, сутринта се бръснах и той, егера, направи знак, че обръснати сутрин ловци нямат успех и показа своята ниско подстригана по цялото му лице брада. Нямаше как да се противя и жалко преследвах отдалечаващите се двама ловци.
Йозеф очакваше да видят много дивеч, но изненадата беше голяма, както разказваше Леонид, като в този студен зимен ден (минус 7С), бавно пристъпвайки на около 80-100 м разстояние се появява царя на гората - един голям над 200-220 кг благороден елен, рога размах над един метър, отлично развити корони, средни, очни и надочни шипове общо 24 на брой. Леонид няма много елени, и той искаше да започне лова на благородни елени с трофей не особено голям, за да има стимул при еленския рев в България, да отстреля един елен в страната, която притежава 4 последни световни рекорда - България. Освен това, той беше подготвен да отстреля муфлон или козирог, и карабината „Зауер” 7мм, той считаше неподходяща за благороден елен въпреки големия заряд на патрона. Но адреналина победи. Той се прицелва с упор на рамото на Йозеф и стреля. Елена е поразен, но този огромен силен дивеч, подскача от попадението и бавно се отдалечава с намалени сили. Палко неубеден от резултата на първия изстрел, и стреля още 2 пъти и елена пада на следващите 3-4 метра.
Аз, след като чух изстрелите, се подготвих да се предвижа по все още незаринатата от снега Кайзер Франц Йозефовата пътечка, когато изневиделица дойде пеш Михаел, качи се на джипа, и след няколко минути ние бяхме при успешно отстреляния благороден елен, по предварителна оценка не по-малко от 12 кг тегло на трофея. Да, още в деня на пристигане Леонид отстреля прекрасен елен, а аз имах възможността да пробвам за първи път новия си ловен рог, с който рог неочаквано, може би от студа, не можах добре да се справя, въпреки моя 30-годишен опит на сигналист.
Така завърши първия ловен „полуден”, който вместо козирог , необичайно в този район, даде на Леонид един елен достоен да украси ловната му колекция в новопостроения му ловен дом. на около 280 км от Москва.
Вечерята в Замъка-хотела, наздравиците и интензивните поздравления не след дълго ни изпратиха в прекрасните хотелски стаи с изглед към река Ибс.
На следващия ловен ден Леонид пожела да ловува на алпийски козирог, съкровената негова мечта- да добие първия си козирог, който трофей липсва в неговата ловна колекция. В 8 часа потеглихме с „Ланд ровера” за ловната територия, направо в дървената затоплена ловна хижа, където Йозеф ни очакваше подготвил билков алпийски чай. Ловната хижа с принадлежащия й параклис - беше изключително приятно. Снега неуморно валеше, тракториста чистеше горските пътища, подхранваше дивеча, да, истински ловен зимен ден, обилен сняг и в очакване на лов- както са ловували Кралските особи преди 100 години, ние нямахме търпение да допием чая, готови за лов в тази част на Алпите, където недалеч се намира града на Кулите гр. Вайндхофен, в който град и около него има много, над 15 замъка и около 40 кули и църкви.
Днес Михаел измисли за мен нова задача: „Васил”-каза той ”Предлагам днес да останеш в ловната хижа и подържаш огъня и камениновата камина”. Естествено, аз разбрах, че той не одобрява моята кондиция на 75 годишен човек, въпреки ловец, а може би се страхуваше при изключително усложнената снежна обстановка да рискува с моето присътствие този важен лов на първия московчанин Палко. Е, за мен не беше много приятно да остсътствам при отстрелването на този труден лов дивеч-козирог, но аз, давайки вид на проявено разбиране от мен се съгласих. Действително обаче да бъдеш в ловна хижа в Алпите, при наличието на много сняг , вътър, от време на време виелица, при силно нажижена печка и камина е рядко изживяване. Това може да се почуства само от всеки истински ловец.
След заминаването на ловците, въпреки и доста натъжен, аз не след повече от един час, чух изстрел, без повторение и искрено се зарадвах, т.е. щом няма втории зстрел козирога е паднал на място. Изненадата ми беше огромна, когато лично Леонид се обади по телефона, не въздържайки си възторга: „Васил, я стрелял и добыл черную серну (на български дива коза). Это невероятно красивая альпийская серна, такой ведь нет в моей коллекции!” Действително, аз също не можах да повярвам, защото само преди 4 месеца, през м.октомври, моя приятел от Санкт Петербург след огромни усилия 2-3 дни не можа да се доближи на отсрелно разстояние на дива коза и се завърна, естествено, обаче с козирог- златен медал, благороден елен 31 шипа – златен медал и не особено голям муфлон. Но, разбира се, зимата и снега не винаги пречат на лова, козите подгонени от студа, вятъра и глада бяха слезли на най-ниския пояс и Палко имаше щастие да види стадо от 14 диви кози на по-близко от 200 м. И той моментално забрави за козирога и отстрелва една прекрасна дива коза, около 100-105 т. СІС. Черната дива коза е най-красивата на света. Най-силната популация и родина на черната дива коза се счита Румъния, където лова е екстремен на височина 1800-2200 м в Карпатите, но тук, за радост на Леонид Леонидович Палко, той отстреля дивата коза на същата територия , където в началото на миналия век са ловували лично Кайзер Франц Йозеф и неговите придружени – кралски австрийски и европейски особи.
След като обядвахме в отоплената ловна хижа с прекрасен от австрийска кухня обяд, вече за трети път за 24 часа, Леонид тръгна да ловува за козирог, но лова винаги е успешен за мечтания на ловеца дивеч само, ако богинята Диана каже „Да”. Аз изоставих печката и тръгнах, поне за „Кадем”с ловците към територия обитаване от козирози. На път обаче, Йозеф помоли със знак за тишина и бързо посочи да се качим на случайно чакало, инсталирано на място с отлична видимост. Палко веднага реагира с „Warum?” (защо?). След като се качихме на чакалото Йозеф показа дивеч, чисто бял екземпляр на около 200 м и каза: „Schneeschaf”, т.е. снежен овен, който се движеше бавно, накуцвайки с десния преден крак. „Bitte schissen” (моля стреляй). Палко и аз не бяхме виждали такъв овен, обикновено, обитаващ Канада, Аляска и други северни територии, разселен преди 30 години в Алпите, който е много красив, бял с гордо изправена глава. За съжаление, след първоначално разселените снежни овни, които трудно се адаптирали в Алпите не е внесена кръв от друга популация, и сега този вид от 100-120 кг тегло е вече почти наполовина, но с много красиви рога, които приличат на турския анатолийски овен. Леонид въодушевен реши веднага да стреля, момент, - „има ли лиценз?” Отговора беше положителен. Но в това време, овена застана надлъжно по посока на стрелбата, и трябваше да се изчака. Леонид беше готов да стреля отзад на овена сигурен, че с този патрон с голям заряд ще прониже цялото тяло. Овена, обаче, започна да се изтегля в обратна посока. Вятъра беше много измамен, против нас, но красавеца зави надясно по посока на една падина и Леонид от страх да не го загуби се прицели, стреля и... отново радост, това беше третия екземпляр от 24 часа насам.
Мен ме оставиха на чакалото, а Палко, под ръководството на Йозеф, продължиха издебването на друг дивеч, естествено, най-желания беше един хубав алпийски козирог. Не след дълго, аз ги загубих от погледа си и убеден, че след този изстрел едва ли ще намерят какъвто и да е дивеч и най-малко козирог. След около 1 ½ часа обаче аз чух 2 изстрела и помислих, че козирога падна. По-късно по телефона Леонид разстроен ме информира, че много е премръзнал, и с треперещи ръце е стрелял по един муфлон, но, за съжаление въпреки не особено за него голямо разстояние (220 м) муфлон рязко побегнал и той не е успял да го улучи. „Василий,”-каза по телефона Палко, „Аз съм много изпотен, премръзнах, моля организирай да се върна в ловната хижа.” Михаел бързо беше информиран, и преди стъмняване, ние бяхме вече пред ловната хижа и се наслаждавахме на докарания вече снежно бял овен, снимки, поздравления, ловни сигнали, прегръдки. Палко беше изключително доволен от своя успех, организаторите на лова, и нямаше думи как да изрази своята благодарност към организаторите и към мен. „Васил,”- каза Леонид ”за 24 часа – 3 диви зверове, аз и в Африка при лов на антилопи съм нямал подобен успех. Да си жив и здрав за взетото от теб решение да дойда на лов в Австрия, там където в миналото само крале са ловували. Наздравица, зелени клонки на шапката и в хотел-Замъка обратно. Козирога отново „нет”!
На втория ловен ден, сутринта, след бърза подготовка, чай и кратък инструктаж вече с голяма надежда очаквахме да се намери един козирог. Не беше важно колко голям ще бъде, но, все пак, поне сребърен медал. Предния ден Леонид и Михаел видяха по-отделно по един козирог, но този хитър дивеч бързо се отдалечил. Сега, по време на лова и търсенето на козирог, пред Леонид се появява голям муфлон, по предварителна оценка – златен медал (80-90 см и повече). Но аз, зная Палко от България -той е истински ловец, като трапер стреля по всякакъв дивеч. Аз му казах: „Стреляй, дорогой мой, сегодня уже не будешь стрелять козирога.” Стрелба, Леонид беше много щастлив, че е отстрелял муфлон с прекрасни рога, рекорд в неговата колекция. Въпреки, че муфлона е паднал на 120 м и било невъзможно да бъде изваден от дълбока урва и при този сняг не е чудно да се намесят и алпинисти. Леонид искаше черен муфлон, но каза, че още 2 ловни дни не е изключено и черен муфлон да отстреля, въпреки и по-малък.

• ЛОВ - оръжие, местности и съвети.

Обед – отново австрийска кухня, виенски шницел в нашата любима, със сняг засипана ловна хижа, и, не след дълго, Леонид вижда рядък за района дивеч. Разселен преди 80 години североафрикански овен. Много рядко срещан, но красив дивеч. Докато обаче реши да стреля, овена, уплашен избягал. Попадайки на стадо муфлони, той харесва един малък, черен муфлон и стреля, т.е. това е 5-я пореден успех.
Естествено, ловец като Леонид друг няма. Сега, в следващия ден, ще организираме 4-5 часова гонка. Специалитет. Какво ще стане през тази тежка зима знае само богинята Диана.
В момент, когато вече Леонид мисли само за алпийски козирог, появява се северноафриканския овен и въпреки само 2 минути след появяването му, падна шестия пореден екземпляр, много рядък дивеч, непознат на европейския и русския ловец, но сега проблема как ще се извлекат отстреляните за един ден 2 муфлона и един овен. Палко иска да заснеме цялата процедура на теглене на дивеча с лебедката на току що пристигналия трактор, но, за съжаление, въпреки неговото желание, той трябваше да остане на място, предвид изключителна опасност от подхлъзване и падане в пропастта.
Сега остана тази вечер, след стъмняване, да се проведе планираната традиционна церемония на запалени огньове, ловни сигнали и поздравления. Жалко за церемонията, липсваше все още козирога, но в Алпите козирог и дива коза се отстрелва много трудно, необходимо е ходене, лазене и издебване в условията, често пъти, труднодостъпни скалисти територии, най-вече по високите части на планината, и то в момент на обилен сняг и вятър.

• ЛОВ - оръжие, местности и съвети.

Дивеча общо до момента 6 броя (благороден елен, муфлони 2 броя, черна дива коза, северноафрикански и снежен овен) беше подреден, запалиха са огньове, и не след дълго пристигнаха 4 ловци, облечени в строги ловни униформи и „въоружени” с ловни тръби. Михаел - собственика и ръководителя на лова, застанал гордо до сигналистите, поздрави г-н Палко – краля на този невероятен лов и даде знак да започне церемонията с ловния сигнал „Die Begrusung” (най-официалния сигнал – „Поздрав”). В този тържествен момент, времето за кратко утихна до неузнаваемост, и ловните сигнали проехтяха тържествено, давайки неповторимо ехо в планината. Последваха още няколко сигнала за отстреляния дивеч: убит елен, дива коза, муфлон и др. Местните австрийски ловци, по време на церемонията и по-късно, с удоволствие коментираха успешния лов. Тук, дълги години, дори и самия Кайзер Франц Йозеф не е имал такъв голям успех, който успех, сега, при тази тежка зима се оказа, че е уникален, а Леонид Леонидович с гордост повтаряше, че този двудневен лов за неговата ловна кариера е най-големия лов в живота му. И действително, на фона на запалените огньове церемонията с удоволствие беше възприета от руския ловец. Аз, който съм организирал и изживявал в Австрия минимум 4-5 всяка година подобни ловни тържества, бях потресен от факта, че един единствен ловец постигна сам успех и стана крал на ловната територия Вайдах за 2009 година. На следващия, последен ловен ден, беше планиран лова на козирог, като в лова трябваше да вземат участие и австрийски ловци – гоначи, които имаха задачата да прогонят преди обяд дивеча, а ние да застанем на чакало и стреляме по всякакъв дивеч, който се появи на терена. Козирога беше оставен на втори план, след обед на лов с подход, който лов в този дълбок сняг едва ли можеше да се очаква успех. Започнахме изкачване на ход по пътечка, която трябваше да ни отведе до едно голямо чакало, което аз познавах от лов, организиран за отстрел през изминалата есен на благороден елен.
Ние, вървейки с ловния водач, Леонид и аз по пътечката, която се виеше на зиг- заг , отдясно по стръмен склон, а отляво –пропаст с дълбочина минимум 250 м., където ниско планински поток прорязваше падналия снягочаквахме нови успехи. Внезапно, по насрещния южен склон, от билото на планината, се появи мечтания от Леонид козирог и ние тримата замръзнахме по местата си. Леонид извади далекомера и показа с три пръста, т.е. 300 м по права въздушна линия, но, на практика, козирога беше на по-високо ниво от линията, на която се намирахме ние. Естествено, да се изпусне тази последна възможност в тридневния лов на Леонид беше неразумно, но козирога се движеше, въпреки бавно, направо срещу нас и от това разстояние не може да се очаква 100 % успех, и отгоре на всичко нямаше възможност да се стреля от упор. Козирога продължи да се спуска надолу , с което даваше възможност, въпреки малко, да се скъси дистанцията. В момента, докато ловеца се двуумеше да стреля или не, козирога, достигайки една отвесна скала, и избягвайки пропастта застанал с полугръб към нас. Леонид заби щека в снега и опря карабината на разклонението, и, само след 4-5 секунди, стреля. Козирога трепна и започна да се оттегля вдясно, скривайки се от нашите погледи, без да има възможност за втори изстрел. Ние и тримата с биноклите констатирахме, че по снега се вижда кръв, доказателство, че е ударен козирога, може би само ранен. Продължихме нашето изкачване към чакалото, по пътя Йозеф съобщи по телефона на двама егери да започнат търсенето на козирога. Ние не можехме да преодолеем както спускането от нашата страна, така и да се изкачим по насрещнатия склон. След още 30 минути бяхме на голямото чакало, от където имахме поглед на отсрещния склон. След около 1 ½ часа, изпратените егери докладваха, че има следи от кръв, но козирога не се вижда да е легнал, което често се случва от наранен, изнемощал дивеч. Явно изстрела не е бил 100 % смъртоносен и Леонид беше много тъжен. Той реши да изчакаме резултата от егерите, и, евентуално, беше готов да отстреля глиган или лопатар. След 2-3 часа в очакване обаче богинята Диана реши да направи нова изненада. Долу, в ниското, се появи стадо от 9 муфлона, но той твърдо каза, че очаква друг дивеч, беше отстрелял вече 2 муфлона, единия- разбрахме, че е с дължина на рогата 95,5 см. Отличен трофей. След още 20 м, обаче, два благородни елена , селекционни се появиха ниско под нас и Леонид, без да се бави, отстреля единия, а втория започна бесен бяг нагоре по склона вляво от нас и след 200 м спря за момент до един храст – отново изстрел и елена полетя в пропастта, търкаляйки се като снежна топка и се спря на 2-3 м от малката река под нас.
Продължихме да очакваме диви свини, но при тези вече три изстрела, шанса да се появи дива свиня или глиган нямаше вече надежда. Преминаха 2 муфлона-единаци и в момент вече на пълно отчаяние се появи козирог. Леонид не желаеше да стреля втори път на козирог, след като вече паднаха 8 броя дивеч, но Йозеф, наблюдавайки този козирог докладва, че това е същия козирог, защото виждаше, че дясното му око е окървавено. Невъзможно, казах аз, но той разреши Леонид да стреля втори път, който вдигна карабината, смутен от неизвестността-очакваше, че той ще стреля на втори козирог. Козирога стоеше като закован, непосредствено в една ниша на огромна скала и след една минута стреля от упор, козирога падна на място като зряла круша.
Нямаше вече мотиви да продължим този успешен и суперинтересен лов. За три дни лов – 9 броя дивеч. Краля на лова Палко Л.Л. беше провъзгласен за супер крал на ловния район Вайдах и ние се върнахме в ловната хижа, доволни и щастливи.
Аз, в служба на лова вече 31 години трябва да призная, че досега нямам случай един ловец да отстреля толкова много дивеч и то в сърцето на австрийските Алпи, при изключително тежки зимни условия, лов, който впечатли не само ловеца , но и всички нас- австрийски и български организатори. Ловната територия обитаване от много разнообразен дивеч пленява всеки ловец за цял живот. Никъде досега не можеш да видиш многобройния дивеч, който обитава тази територия и не случайно повече от 100 години стопанисвана от фамилия Шмидкунц да предлага в миналото лов на най-известния австрийски крал Франц Йозеф, а сега на важни политически особи и бизнесмени- ловци от цял свят . Лова е навсякъде привлекателен и привелегия на политици, крале, президенти и бизнесмени.
На всички ловци, от цял свят, желаем да бъдат щастливи и крале на най-полезния спорт-лова.

Тагове: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 0

• Полезни връзки:
  - Афилиейт програми - Ауди - Бизнес идеи - Бизнес новини - Бизнес онлайн - БМВ - Дачия -
  - Диети - Дом и градина - Домашни любимци - Фият - Фитнес - Хороскоп - Красота -
  - Мерцедес - Мини Купър - Мода - Нов бизнес - Онлайн магазин - Пари онлайн -
  - Рецепти - Риболов - Сеат - Спорт - Фолксваген - Здраве - Пари онлайн блог -
  - Пари онлайн афилиейт - Топ seo съвети - Пари онлайн сайт - Пежо -
  - Търговия в интернет - Волво - Рено - Лов -